възбунило си

Речник на българския език

1. възбунило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възбунило си е производна форма на възбуня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възбунило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възбунило си е производна форма на възбуня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).