бил е възбунил

Речник на българския език

1. бил е възбунил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е възбунил е производна форма на възбуня (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).