възбунила е

Речник на българския език

1. възбунила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възбунила е е производна форма на възбуня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възбунила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възбунила е е производна форма на възбуня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).