възбунил
1.
възбунил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
възбунил
е производна форма
на възбуня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
възбунил —
мин. деят. св. прич. м. р.
възбунил
е производна форма
на възбуня (мин. деят. св. прич. м. р.).