възбунил

Речник на българския език

1. възбунил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възбунил е производна форма на възбуня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възбунил — мин. деят. св. прич. м. р.

възбунил е производна форма на възбуня (мин. деят. св. прич. м. р.).