възбунил си

Речник на българския език

1. възбунил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възбунил си е производна форма на възбуня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възбунил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възбунил си е производна форма на възбуня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).