била съм възбунила

Речник на българския език

1. била съм възбунила — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

била съм възбунила е производна форма на възбуня (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).