възбунило е

Речник на българския език

1. възбунило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възбунило е е производна форма на възбуня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възбунило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възбунило е е производна форма на възбуня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).