възбунило
1.
възбунило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
възбунило
е производна форма
на възбуня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
възбунило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
възбунило
е производна форма
на възбуня (мин. деят. св. прич. ср. р.).