самопоканя

Речник на българския език

самопоканя преходен глагол от несвършен вид (тип 173ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • самопоканъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице са-мо-по-ка-ня са-мо-по-ка-ним
2 лице са-мо-по-ка-ниш са-мо-по-ка-ни-те
3 лице са-мо-по-ка-ни са-мо-по-ка-нят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице са-мо-по-ка-них са-мо-по-ка-них-ме
2 лице са-мо-по-ка-ни са-мо-по-ка-них-те
3 лице са-мо-по-ка-ни са-мо-по-ка-ни-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице са-мо-по-ка-нех са-мо-по-ка-нех-ме
2 лице са-мо-по-ка-не-ше са-мо-по-ка-нех-те
3 лице са-мо-по-ка-не-ше са-мо-по-ка-не-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самопоканил съм самопоканила съм самопоканило съм самопоканили сме
2 лице самопоканил си самопоканила си самопоканило си самопоканили сте
3 лице самопоканил е самопоканила е самопоканило е самопоканили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях самопоканил бях самопоканила бях самопоканило бяхме самопоканили
2 лице беше самопоканил беше самопоканила беше самопоканило бяхте самопоканили
3 лице беше самопоканил беше самопоканила беше самопоканило бяха самопоканили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще самопоканя ще самопоканим
2 лице ще самопоканиш ще самопоканите
3 лице ще самопокани ще самопоканят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм самопоканил ще съм самопоканила ще съм самопоканило ще сме самопоканили
2 лице ще си самопоканил ще си самопоканила ще си самопоканило ще сте самопоканили
3 лице ще е самопоканил ще е самопоканила ще е самопоканило ще са самопоканили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да самопоканя щяхме да самопоканим
2 лице щеше да самопоканиш щяхте да самопоканите
3 лице щеше да самопокани щяха да самопоканят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм самопоканил щях да съм самопоканила щях да съм самопоканило щяхме да сме самопоканили
2 лице щеше да си самопоканил щеше да си самопоканила щеше да си самопоканило щяхте да сте самопоканили
3 лице щеше да е самопоканил щеше да е самопоканила щеше да е самопоканило щяха да са самопоканили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самопоканел съм самопоканела съм самопоканело съм самопоканели сме
2 лице самопоканел си самопоканела си самопоканело си самопоканели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самопоканил съм самопоканила съм самопоканило съм самопоканили сме
2 лице самопоканил си самопоканила си самопоканило си самопоканили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм самопоканил била съм самопоканила било съм самопоканило били сме самопоканили
2 лице бил си самопоканил била си самопоканила било си самопоканило били сте самопоканили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да самопоканя щяла съм да самопоканя щяло съм да самопоканя щели сме да самопоканим
2 лице щял си да самопоканиш щяла си да самопоканиш щяло си да самопоканиш щели сте да самопоканите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм самопоканил щяла съм да съм самопоканила щяло съм да съм самопоканило щели сме да сме самопоканили
2 лице щял си да си самопоканил щяла си да си самопоканила щяло си да си самопоканило щели сте да сте самопоканили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих самопоканил бих самопоканила бих самопоканило бихме самопоканили
2 лице би самопоканил би самопоканила би самопоканило бихте самопоканили
3 лице би самопоканил би самопоканила би самопоканило биха самопоканили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
са-мо-по-ка-ни са-мо-по-ка-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род са-мо-по-ка-нен
непълен член са-мо-по-ка-не-ния
пълен член са-мо-по-ка-не-ни-ят
женски род са-мо-по-ка-не-на
членувано са-мо-по-ка-не-на-та
среден род са-мо-по-ка-не-но
членувано са-мо-по-ка-не-но-то
множествено число са-мо-по-ка-не-ни
членувано са-мо-по-ка-не-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род са-мо-по-ка-нил
непълен член са-мо-по-ка-ни-лия
пълен член са-мо-по-ка-ни-ли-ят
женски род са-мо-по-ка-ни-ла
членувано са-мо-по-ка-ни-ла-та
среден род са-мо-по-ка-ни-ло
членувано са-мо-по-ка-ни-ло-то
множествено число са-мо-по-ка-ни-ли
членувано са-мо-по-ка-ни-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род са-мо-по-ка-нел
женски род са-мо-по-ка-не-ла
среден род са-мо-по-ка-не-ло
множествено число са-мо-по-ка-не-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род са-мо-по-ка-нещ
непълен член са-мо-по-ка-не-щия
пълен член са-мо-по-ка-не-щи-ят
женски род са-мо-по-ка-не-ща
членувано са-мо-по-ка-не-ща-та
среден род са-мо-по-ка-не-що
членувано са-мо-по-ка-не-що-то
множествено число са-мо-по-ка-не-щи
членувано са-мо-по-ка-не-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

са-мо-по-ка-ней-ки