самопоканеше

Речник на българския език

1. самопоканеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

самопоканеше е производна форма на самопоканя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. самопоканеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

самопоканеше е производна форма на самопоканя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).