самопоканил

Речник на българския език

1. самопоканил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самопоканил е производна форма на самопоканя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самопоканил — мин. деят. св. прич. м. р.

самопоканил е производна форма на самопоканя (мин. деят. св. прич. м. р.).