самопокани

Речник на българския език

1. самопокани — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самопокани е производна форма на самопоканя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самопокани — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самопокани е производна форма на самопоканя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самопокани — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самопокани е производна форма на самопоканя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. самопокани — повелително наклонение, ед. ч.

самопокани е производна форма на самопоканя (повелително наклонение, ед. ч.).