самопоканил си

Речник на българския език

1. самопоканил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самопоканил си е производна форма на самопоканя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самопоканил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самопоканил си е производна форма на самопоканя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).