самопоканили

Речник на българския език

1. самопоканили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самопоканили е производна форма на самопоканя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самопоканили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самопоканили е производна форма на самопоканя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).