самопоканели

Речник на българския език

1. самопоканели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самопоканели е производна форма на самопоканя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самопоканели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самопоканели е производна форма на самопоканя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).