самопоканело

Речник на българския език

1. самопоканело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самопоканело е производна форма на самопоканя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самопоканело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самопоканело е производна форма на самопоканя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).