разхайтя

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	раз-хай-тя	раз-хай-тим
2 лице	раз-хай-тиш	раз-хай-ти-те
3 лице	раз-хай-ти	раз-хай-тят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	раз-хай-тих	раз-хай-тих-ме
2 лице	раз-хай-ти	раз-хай-тих-те
3 лице	раз-хай-ти	раз-хай-ти-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	раз-хай-тех	раз-хай-тех-ме
2 лице	раз-хай-те-ше	раз-хай-тех-те
3 лице	раз-хай-те-ше	раз-хай-те-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	разхайтил съм	разхайтила съм	разхайтило съм	разхайтили сме
2 лице	разхайтил си	разхайтила си	разхайтило си	разхайтили сте
3 лице	разхайтил е	разхайтила е	разхайтило е	разхайтили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях разхайтил	бях разхайтила	бях разхайтило	бяхме разхайтили
2 лице	беше разхайтил	беше разхайтила	беше разхайтило	бяхте разхайтили
3 лице	беше разхайтил	беше разхайтила	беше разхайтило	бяха разхайтили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще разхайтя	ще разхайтим
2 лице	ще разхайтиш	ще разхайтите
3 лице	ще разхайти	ще разхайтят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм разхайтил	ще съм разхайтила	ще съм разхайтило	ще сме разхайтили
2 лице	ще си разхайтил	ще си разхайтила	ще си разхайтило	ще сте разхайтили
3 лице	ще е разхайтил	ще е разхайтила	ще е разхайтило	ще са разхайтили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да разхайтя	щяхме да разхайтим
2 лице	щеше да разхайтиш	щяхте да разхайтите
3 лице	щеше да разхайти	щяха да разхайтят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм разхайтил	щях да съм разхайтила	щях да съм разхайтило	щяхме да сме разхайтили
2 лице	щеше да си разхайтил	щеше да си разхайтила	щеше да си разхайтило	щяхте да сте разхайтили
3 лице	щеше да е разхайтил	щеше да е разхайтила	щеше да е разхайтило	щяха да са разхайтили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	разхайтел съм	разхайтела съм	разхайтело съм	разхайтели сме
2 лице	разхайтел си	разхайтела си	разхайтело си	разхайтели сте
3 лице	раз-хай-тел разхайтел е	раз-хай-те-ла разхайтела е	раз-хай-те-ло разхайтело е	раз-хай-те-ли разхайтели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	разхайтил съм	разхайтила съм	разхайтило съм	разхайтили сме
2 лице	разхайтил си	разхайтила си	разхайтило си	разхайтили сте
3 лице	раз-хай-тил разхайтил е	раз-хай-ти-ла разхайтила е	раз-хай-ти-ло разхайтило е	раз-хай-ти-ли разхайтили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм разхайтил	била съм разхайтила	било съм разхайтило	били сме разхайтили
2 лице	бил си разхайтил	била си разхайтила	било си разхайтило	били сте разхайтили
3 лице	бил разхайтил бил е разхайтил	била разхайтила била е разхайтила	било разхайтило било е разхайтило	били разхайтили били са разхайтили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да разхайтя	щяла съм да разхайтя	щяло съм да разхайтя	щели сме да разхайтим
2 лице	щял си да разхайтиш	щяла си да разхайтиш	щяло си да разхайтиш	щели сте да разхайтите
3 лице	щял да разхайти щял е да разхайти	щяла да разхайти щяла е да разхайти	щяло да разхайти щяло е да разхайти	щели да разхайтят щели са да разхайтят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм разхайтил	щяла съм да съм разхайтила	щяло съм да съм разхайтило	щели сме да сме разхайтили
2 лице	щял си да си разхайтил	щяла си да си разхайтила	щяло си да си разхайтило	щели сте да сте разхайтили
3 лице	щял да е разхайтил щял е да е разхайтил	щяла да е разхайтила щяла е да е разхайтила	щяло да е разхайтило щяло е да е разхайтило	щели да са разхайтили щели са да са разхайтили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих разхайтил	бих разхайтила	бих разхайтило	бихме разхайтили
2 лице	би разхайтил	би разхайтила	би разхайтило	бихте разхайтили
3 лице	би разхайтил	би разхайтила	би разхайтило	биха разхайтили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
раз-хай-ти	раз-хай-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		раз-хай-тен
		непълен член	раз-хай-те-ния
		пълен член	раз-хай-те-ни-ят
	женски род		раз-хай-те-на
		членувано	раз-хай-те-на-та
	среден род		раз-хай-те-но
		членувано	раз-хай-те-но-то
множествено число			раз-хай-те-ни
		членувано	раз-хай-те-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		раз-хай-тил
		непълен член	раз-хай-ти-лия
		пълен член	раз-хай-ти-ли-ят
	женски род		раз-хай-ти-ла
		членувано	раз-хай-ти-ла-та
	среден род		раз-хай-ти-ло
		членувано	раз-хай-ти-ло-то
множествено число			раз-хай-ти-ли
		членувано	раз-хай-ти-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	раз-хай-тел
	женски род	раз-хай-те-ла
	среден род	раз-хай-те-ло
множествено число		раз-хай-те-ли