разхайтело

Речник на българския език

1. разхайтело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разхайтело е производна форма на разхайтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разхайтело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разхайтело е производна форма на разхайтя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).