разхайтела

Речник на българския език

1. разхайтела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разхайтела е производна форма на разхайтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разхайтела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разхайтела е производна форма на разхайтя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).