разхайтили

Речник на българския език

1. разхайтили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разхайтили е производна форма на разхайтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разхайтили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разхайтили е производна форма на разхайтя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).