разхайтел съм

Речник на българския език

1. разхайтел съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разхайтел съм е производна форма на разхайтя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).