разхайтил е

Речник на българския език

1. разхайтил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхайтил е е производна форма на разхайтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разхайтил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхайтил е е производна форма на разхайтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).