разхайтила

Речник на българския език

1. разхайтила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разхайтила е производна форма на разхайтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разхайтила — мин. деят. св. прич. ж. р.

разхайтила е производна форма на разхайтя (мин. деят. св. прич. ж. р.).