разхайти

Речник на българския език

1. разхайти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разхайти е производна форма на разхайтя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разхайти — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разхайти е производна форма на разхайтя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разхайти — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разхайти е производна форма на разхайтя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. разхайти — повелително наклонение, ед. ч.

разхайти е производна форма на разхайтя (повелително наклонение, ед. ч.).