разхайтило е

Речник на българския език

1. разхайтило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разхайтило е е производна форма на разхайтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разхайтило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разхайтило е е производна форма на разхайтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).