разхайтело е

Речник на българския език

1. разхайтело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разхайтело е е производна форма на разхайтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).