разхайтели

Речник на българския език

1. разхайтели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разхайтели е производна форма на разхайтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разхайтели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разхайтели е производна форма на разхайтя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).