разхайтило си

Речник на българския език

1. разхайтило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разхайтило си е производна форма на разхайтя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. разхайтило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разхайтило си е производна форма на разхайтя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).