разхайтил си

Речник на българския език

1. разхайтил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разхайтил си е производна форма на разхайтя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разхайтил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разхайтил си е производна форма на разхайтя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).