разхайтел

Речник на българския език

1. разхайтел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхайтел е производна форма на разхайтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разхайтел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разхайтел е производна форма на разхайтя (мин. деят. несв. прич. м. р.).