разлудя

Речник на българския език

1. разлудя преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • разлудъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-лу-дя раз-лу-дим
2 лице раз-лу-диш раз-лу-ди-те
3 лице раз-лу-ди раз-лу-дят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-лу-дих раз-лу-дих-ме
2 лице раз-лу-ди раз-лу-дих-те
3 лице раз-лу-ди раз-лу-ди-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-лу-дях раз-лу-дях-ме
2 лице раз-лу-де-ше раз-лу-дях-те
3 лице раз-лу-де-ше раз-лу-дя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разлудил съм разлудила съм разлудило съм разлудили сме
2 лице разлудил си разлудила си разлудило си разлудили сте
3 лице разлудил е разлудила е разлудило е разлудили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разлудил бях разлудила бях разлудило бяхме разлудили
2 лице беше разлудил беше разлудила беше разлудило бяхте разлудили
3 лице беше разлудил беше разлудила беше разлудило бяха разлудили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разлудя ще разлудим
2 лице ще разлудиш ще разлудите
3 лице ще разлуди ще разлудят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разлудил ще съм разлудила ще съм разлудило ще сме разлудили
2 лице ще си разлудил ще си разлудила ще си разлудило ще сте разлудили
3 лице ще е разлудил ще е разлудила ще е разлудило ще са разлудили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разлудя щяхме да разлудим
2 лице щеше да разлудиш щяхте да разлудите
3 лице щеше да разлуди щяха да разлудят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разлудил щях да съм разлудила щях да съм разлудило щяхме да сме разлудили
2 лице щеше да си разлудил щеше да си разлудила щеше да си разлудило щяхте да сте разлудили
3 лице щеше да е разлудил щеше да е разлудила щеше да е разлудило щяха да са разлудили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разлудял съм разлудяла съм разлудяло съм разлудели сме
2 лице разлудял си разлудяла си разлудяло си разлудели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разлудил съм разлудила съм разлудило съм разлудили сме
2 лице разлудил си разлудила си разлудило си разлудили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разлудил била съм разлудила било съм разлудило били сме разлудили
2 лице бил си разлудил била си разлудила било си разлудило били сте разлудили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разлудя щяла съм да разлудя щяло съм да разлудя щели сме да разлудим
2 лице щял си да разлудиш щяла си да разлудиш щяло си да разлудиш щели сте да разлудите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разлудил щяла съм да съм разлудила щяло съм да съм разлудило щели сме да сме разлудили
2 лице щял си да си разлудил щяла си да си разлудила щяло си да си разлудило щели сте да сте разлудили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разлудил бих разлудила бих разлудило бихме разлудили
2 лице би разлудил би разлудила би разлудило бихте разлудили
3 лице би разлудил би разлудила би разлудило биха разлудили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-лу-ди раз-лу-де-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-лу-ден
непълен член раз-лу-де-ния
пълен член раз-лу-де-ни-ят
женски род раз-лу-де-на
членувано раз-лу-де-на-та
среден род раз-лу-де-но
членувано раз-лу-де-но-то
множествено число раз-лу-де-ни
членувано раз-лу-де-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-лу-дил
непълен член раз-лу-ди-лия
пълен член раз-лу-ди-ли-ят
женски род раз-лу-ди-ла
членувано раз-лу-ди-ла-та
среден род раз-лу-ди-ло
членувано раз-лу-ди-ло-то
множествено число раз-лу-ди-ли
членувано раз-лу-ди-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-лу-дял
женски род раз-лу-дя-ла
среден род раз-лу-дя-ло
множествено число раз-лу-де-ли

2. разлудя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разлудя е производна форма на разлудея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разлудя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разлудя е производна форма на разлудея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).