разлудяла

Речник на българския език

1. разлудяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разлудяла е производна форма на разлудя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разлудяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разлудяла е производна форма на разлудя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

3. разлудяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разлудяла е производна форма на разлудея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. разлудяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

разлудяла е производна форма на разлудея (мин. деят. св. прич. ж. р.).