разлудял съм

Речник на българския език

1. разлудял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разлудял съм е производна форма на разлудя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разлудял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разлудял съм е производна форма на разлудея (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. разлудял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разлудял съм е производна форма на разлудея (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).