разлудял си

Речник на българския език

1. разлудял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разлудял си е производна форма на разлудя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разлудял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разлудял си е производна форма на разлудея (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разлудял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разлудял си е производна форма на разлудея (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).