разлудили

Речник на българския език

1. разлудили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разлудили е производна форма на разлудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разлудили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разлудили е производна форма на разлудя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).