разлудяло

Речник на българския език

1. разлудяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлудяло е производна форма на разлудя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разлудяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разлудяло е производна форма на разлудя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. разлудяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлудяло е производна форма на разлудея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. разлудяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

разлудяло е производна форма на разлудея (мин. деят. св. прич. ср. р.).