разлудила е

Речник на българския език

1. разлудила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разлудила е е производна форма на разлудя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разлудила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разлудила е е производна форма на разлудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).