разлудило

Речник на българския език

1. разлудило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлудило е производна форма на разлудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разлудило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разлудило е производна форма на разлудя (мин. деят. св. прич. ср. р.).