разлудели

Речник на българския език

1. разлудели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разлудели е производна форма на разлудя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разлудели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разлудели е производна форма на разлудя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. разлудели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разлудели е производна форма на разлудея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. разлудели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разлудели е производна форма на разлудея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).