разлудяло е

Речник на българския език

1. разлудяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлудяло е е производна форма на разлудя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разлудяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлудяло е е производна форма на разлудея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разлудяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлудяло е е производна форма на разлудея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).