разлудяло съм

Речник на българския език

1. разлудяло съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

разлудяло съм е производна форма на разлудя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. разлудяло съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

разлудяло съм е производна форма на разлудея (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. разлудяло съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

разлудяло съм е производна форма на разлудея (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).