разлудил си

Речник на българския език

1. разлудил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разлудил си е производна форма на разлудя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разлудил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разлудил си е производна форма на разлудя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).