бил съм разлудил

Речник на българския език

1. бил съм разлудил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм разлудил е производна форма на разлудя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).