погоня

Речник на българския език

погоня непреходен глагол от свършен вид (тип 173it) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • погонъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-го-ня по-го-ним
2 лице по-го-ниш по-го-ни-те
3 лице по-го-ни по-го-нят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-го-них по-го-них-ме
2 лице по-го-ни по-го-них-те
3 лице по-го-ни по-го-ни-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-го-нех по-го-нех-ме
2 лице по-го-не-ше по-го-нех-те
3 лице по-го-не-ше по-го-не-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице погонил съм погонила съм погонило съм погонили сме
2 лице погонил си погонила си погонило си погонили сте
3 лице погонил е погонила е погонило е погонили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях погонил бях погонила бях погонило бяхме погонили
2 лице беше погонил беше погонила беше погонило бяхте погонили
3 лице беше погонил беше погонила беше погонило бяха погонили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще погоня ще погоним
2 лице ще погониш ще погоните
3 лице ще погони ще погонят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм погонил ще съм погонила ще съм погонило ще сме погонили
2 лице ще си погонил ще си погонила ще си погонило ще сте погонили
3 лице ще е погонил ще е погонила ще е погонило ще са погонили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да погоня щяхме да погоним
2 лице щеше да погониш щяхте да погоните
3 лице щеше да погони щяха да погонят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм погонил щях да съм погонила щях да съм погонило щяхме да сме погонили
2 лице щеше да си погонил щеше да си погонила щеше да си погонило щяхте да сте погонили
3 лице щеше да е погонил щеше да е погонила щеше да е погонило щяха да са погонили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице погонел съм погонела съм погонело съм погонели сме
2 лице погонел си погонела си погонело си погонели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице погонил съм погонила съм погонило съм погонили сме
2 лице погонил си погонила си погонило си погонили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм погонил била съм погонила било съм погонило били сме погонили
2 лице бил си погонил била си погонила било си погонило били сте погонили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да погоня щяла съм да погоня щяло съм да погоня щели сме да погоним
2 лице щял си да погониш щяла си да погониш щяло си да погониш щели сте да погоните
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм погонил щяла съм да съм погонила щяло съм да съм погонило щели сме да сме погонили
2 лице щял си да си погонил щяла си да си погонила щяло си да си погонило щели сте да сте погонили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих погонил бих погонила бих погонило бихме погонили
2 лице би погонил би погонила би погонило бихте погонили
3 лице би погонил би погонила би погонило биха погонили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-го-ни по-го-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-го-нил
непълен член по-го-ни-лия
пълен член по-го-ни-ли-ят
женски род по-го-ни-ла
членувано по-го-ни-ла-та
среден род по-го-ни-ло
членувано по-го-ни-ло-то
множествено число по-го-ни-ли
членувано по-го-ни-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-го-нел
женски род по-го-не-ла
среден род по-го-не-ло
множествено число по-го-не-ли