погонил е

Речник на българския език

1. погонил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

погонил е е производна форма на погоня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. погонил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

погонил е е производна форма на погоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).