погонеше

Речник на българския език

1. погонеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

погонеше е производна форма на погоня (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. погонеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

погонеше е производна форма на погоня (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).