погонил съм

Речник на българския език

1. погонил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

погонил съм е производна форма на погоня (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. погонил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

погонил съм е производна форма на погоня (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).