погонели

Речник на българския език

1. погонели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

погонели е производна форма на погоня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. погонели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

погонели е производна форма на погоня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).