погонело

Речник на българския език

1. погонело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

погонело е производна форма на погоня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. погонело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

погонело е производна форма на погоня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).