щял съм да съм погонил

Речник на българския език

1. щял съм да съм погонил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм погонил е производна форма на погоня (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).